От какво е съставена автомобилната гума ?

От какво е съставена автомобилната гума ?

Основните материали за производство на гумите са: натурален и/или синтетичен каучук, синтетични конци, корда, метални телове, сяра и серни съединения, сажди, силициев двуокис (силика),фенолова смола, ароматни, нафтенови и парафинови течни въглеводороди, нефтен восък, пигменти: цинков окис, титанов окис и др., мастни киселини, инертни материали, плат: полиестер, найлон и др., стоманен тел, но в съвременното производство на гуми се използват стотици съставки, които да подобрят както показателите на гумите, тяхната устойчивост на износване и еластичност, така и да се отделят много усилия за тяхната безопасност и екологичност.
Структура

1. Каркас (Сarcass) – скелет на гумата. Той определя формата и товарните възможности на гумата. Каркасът образува затворен обем от въздух под налягане, който носи товара и поема външните удари. Изработва се от гумиран плат (основно при леките гуми) и стоманени нишки (при товарните гуми) разположени радиално. При диагоналните гуми нишките са под различен ъгъл.
2. Основен плат (Body ply) - преставлява пресован в каландри лист, състоящ се от един слой гума, един слой усилваща тъкан и втори слой гума. В миналото като текстил се използваше памук, но сега най-често се използват изкуствена коприна, найлон, полиестер. Леките гуми обикновено имат един или два основни плата, придаващи здравина на гумата.Tоварните, гумите тип „off-road” и самолетните гумите имат съответно повече платове.
3. Колани (Belts) – пресовани в каландри листове, съставени от слой гума, слой разположени близо една до друга стоманени корди и втори гумен слой. Стоманените корди са ориентирани под различен ъгъл и образуват т.н. триъгълна структура. Коланите придават якост на гумата. В товарните гуми има два или повече колани.
4. Протектор (Tread) – ходило на гумата. Представлява дебел, пресован от гума профил, който обгръща каркаса. Гумата в протектора съдържа съставки, които му придават износоустойчивост, сцепление и устойчивост на удари.
5. Страница (Side wall) – представлява неусилен пресован гумен профил с добавки, придаващи на страните на гумата добра устойчивост на изтриване и удари. Използват се антиокислителни и антиозониращи добавки.
6. Вътрешен слой (Inner liner) – вътрешната обвивка на гумата, изработена от специална гума, залепена към каркаса. Осигурява задържане на въздуха под налягане във вътрешността, без да го пропуска през структурата на гумата. Практически инерлайнера изпълнява ролята на вътрешна гума при безкамерните гуми.
7. Бордове (Bead) – представляват обръчи от издръжлива на опън стомана, обвити с гума. Покрити са със специален слой от сплав от бронз и месинг, който ги предпазва от корозия. Бордовете осигуряват механична здравина при монтажа на гумата върху джантата. Гумата в бордовете съдържа съставки придаващи им здравина и якост.
8. Пета (Apex) – пресован профил с триъгълна форма, който осигурява прилепване към специален ръб на джантата, с цел непропускане на въздух под налягане от вътрешността.


Дизайн и проектиране на гумите
Развитието на една нова гума от създаването до появата ѝ на пазара трае две до три години. С помощта на CAD-системите се конструират профили и също така например чрез употребата на триизмерно принтиране се изготвят и разработват пластмасови прототипи. Все пак в много от случаите прототипите се създават изцяло наръка.
За да се допусне подобрение на традиционните напомпани с въздух гуми само по отношение на детайлността им, се въвеждат етапи от разработката на гумата с изцяло нова начална методика. Така през март месец 2013 г. списанието „Spiegel“ („Огледало“) докладва за производител, създал нов вид, тъй наречени „решетъчни“ гуми, използващи патентовани пластмасови решетки, поместени между каучука и джантата. По-рано много производители са презентирали гуми, несъдържащи въздух в себе си. Такива нови разработки целят сигурност и предпазване от повреди при гумите, както и опазване на околната среда и постигане на надеждност на движението, възможно чрез избягване на изпълненото с въздух резонансно тяло на гумата. В САЩ са вече достъпни подобни безвъздушни гуми, предлагани от Michelin, употребявани при колесни товарачи. Все още не се знае обаче кога подобни модели ще се появят в серийно производство за леки автомобили.
Процес на изработване

Гуми за камион
Изготовянето на гумите включва в себе си четири основни етапа: приготвяне на каучуковата смес, приготвяне на компонентите, съединяване, вулканизация.
I. Производството на гуми започва с приготвянето на каучуковата смес. Рецептурата зависи от предназначението на вида гуми и може да включва до 10 химикала, начело със сяра и въглерод и каучук.
II. В следващия етап се приготвя протекторната заготовка (матрица) за вида гумата. В резултат от шприцване се получава гумена лента, която след охлаждане с вода се разрязва на заготовки по необходимия за целта размер.
Скелетът на гумата – каркас и пояс – се приготвя от слоеве текстил или метални телове. Полагат се под определен ъгъл.
Важен елемент в производството е бордът – неразтеглима, здрава част от гумата, с помощта на която гумата се крепи за колелото и запазва своята форма.
III. На събирателни станоци всички детайли се съединяват в едно цяло. Върху специален барабан последователно се поставят слоевете каркас, борда, върху каркаса – протектор.
IV. След събирането на детайлите следва вулканизация. Събраната гума се поставя в матрицата на вулканизатора. Във вътрешността на гумата се подава пара с високо налягане и гореща вода. Времето за вулканизиране (приблизително 9 – 13 мин.) и температурата, при която се извършва (за гуми на леки автомобили 170 – 200 °C), зависят от големината и плътността на гумата. Върху протектора се оформя релефен рисунък, предварително гравиран във вътрешната страна на матрицата. Следва химическа реакция, която прави гумата здрава, еластична и износоустойчива.


Регенерирани гуми
Алтернатива на новата гума е т. нар. регенерат – стара гума с възстановен протектор. За целта протекторът на старата гума се полира или обелва чрез ножове и се поставя нов слой, който след това се вулканизира. Този метод е до една трета по-евтин от произвеждането на нова гума. В днешно време се използват два начина за обновяване: студена регенерация и гореща регенерация.
В Германия, в сектора на леките автомобили, регенерираните гуми от съображения за разходи имат по-скоро второстепенна роля. При летните гуми техният пазарен дял възлиза на по-малко от 1%, при зимните – около 5%. Те не могат да придобият след изработката си висок индекс на скорост. Производителите на регенерати умишлено го занижават, тъй като взимат предвид възрастта на каркаса. По този начин от доскорошни V гуми се получават H обновени гуми, от стандартни Н гуми се получават регенерати T и т.н. В контраст, при тежкотоварните превозни средства регенерираните гуми имат пазарен дял, възлизащ на 40%.
Обратно на популярното мнение, обновените гуми нямат по-голямо съпротивление при търкаляне в сравнение с новите такива. Еволюиралите и също нови технологии в развитието и разработването на новите протектори са причината за това. Също така обновените гуми трябва да разполагат с разрешение да се употребяват и да имат съответното обозначение. В Германия правилата за регенерирането на гуми позволят извършването на това действие само веднъж. Въпреки това регенератите може да имат проблеми още в началото на експлоатацията си като например изменение на формата по вертикала или страницата им, което води до същите симптоми на повреда както дисбалансираната гума.


Дълготрайност
Животът на гумите е ограничен. Дори и в състояние на покой те показват признаци на стареене и крехкост. От осемдесетте години на двадесети век на страницата на гумите се извулканизира DOT-номер. При гуми, произведени след 2000 г., той се състои от четири цифри, напр. 2203 – обозначаващо, че продуктът е произведен през двадесет и втората седмица на 2003 г.
Гуми с трицифрен номер без триъгълен знак са създадени през осемдесетте години. Такива с триъгълен знак пък са създадени от деветдесетте насам.

Захабени, стари гуми.
За да се направи по-лесно видима останалата грайферна дълбочина, идват на помощ TWI маркиранията (TreadWearIndicator –букв. Индикатор за износване на нарязана повърхност), които представляват малки неравности на много места в профилните канали. Те обозначават остатъчната дълбочина от 1.6 mm. Често за улеснение биват маркирани с буквите TWI на ръба на жлебовете. За определяне на грайферната дълбочина има различни мерителни способи, някои от които са приложими дори по време на движение.
Правилното складиране на гуми може във всеки случай да се отрази върху тяхната дълготрайност, тъй като те биват атакувани от различни външни влияния като светлина и топлина, но също така и при контакт с петрол, бензин, масло и разтворители, което по този начин довежда до значително съкращаване на живота им.

АДРЕС

Гуми Макс ЕООД
гр.София
ул.Беласица 11

ТЕЛЕФОН

0877 329200

  НачалоКатегории гумиМарки гумиДоставка и плащанеМонтажНамерете правилните гумиПолезноКонтакти

Вход   |   Регистрация
Вашата поръчка 0,00 лв